Ползи от събирането и използването на дъждовна вода
Събирането и използването на дъждовни води е познато от векове и продължава да се прилага активно в много страни. Системите са най-различни, като се започне от моделиране на терена, за да се насочи падналата дъждовна вода към корените на растенията и се стигне до големите язовири, които чрез серия от деривации (канали, тунели и др.) доставят вода за питейно-битови нужди, напояване и производство на електроенергия.
Но има и друг тип системи, които събират дъждовната водата близко до мястото на нейното използване. Това са системи, които се използват за една или група от сгради.
Събирането на дъждовна вода от покрива на сграда и използването ѝ има многобройни ползи:
За собствениците:
- Водата е безплатна, след като веднъж се изгради системата;
- Намаляват се сметките за вода;
- Дъждовната вода е по-подходяща за поливане от питейната, тъй като в нея няма остатъчни продукти от пречистването ѝ;
- Водата е с неутрално pH;
- Дъждовната вода е добра алтернативна на подземната, когато такава липсва;
- Дъждовната вода е мека, което я прави подходяща при промишлени потребители със специфични нужди. Премахвайки необходимостта от омекотителна инсталация.
За природата:
- Източникът на вода е близо до точката на използване, с което се намаляват разходите за пренос на вода (препомпване и използването на ток за помпите);
- ВиК компаниите изземат по-малко вода от природата, оставяйки повече вода в реките;
- ВиК компаниите пречистват по-малко вода, като използват и по-малко ресурси – ток, химикали и др.;
- Намалява се оттокът на вода в канализационните мрежи. По този начин се спомага за намаляване на наводненията и преливането на непречистена отпадъчна вода от канализацията в реките, което се случва при интензивни валежи.
- Всичко това намалява въглеродния отпечатък, свързан с ВиК услугите.
Климатични промени и примери от Европа
Съгласно Европейската агенция по околна среда промените, до които ще доведат климатичните промени ще бъдат повече екстремни събития, като по-силни и по-чести бури, дълги периоди без валежи, повишаване на средните и екстремните температури и др. Съгласно Парижкото споразумение целта е средната температура на земята да не се повиши с повече от 2 °C, тъй като всеки сценарий, свързан с по-голямо увеличение ще доведе до значително по-силно изразени аномалии.
По данни на Изпълнителната агенция по околна среда в България от края на 1970-те се забелязва повишаване на температурата, като всеки десетгодишен период е по-топъл от предходния. Виж повече http://eea.government.bg/bg/soer/2009/3quality/1climate
Източник: НИМХ
По отношение на валежите се наблюдава леко увеличение спрямо нормата с 10% на годишна база.
Повишените температури увеличат изпарението и транспирацията от растения и могат да доведат до натиск върху водните ресурси.
В доклад към DG Enviorment [1] от 2008 г. са представени алтернативни варианти за водоснабдяване, като един от тях е използването на дъждовни води. В доклада е посочено, че в Германия са инсталирани 500 000 системи и 50 000 нови се инсталират всяка година. Това показва, че ползите от тези системи са оценени подобаващо и населението се възползва от тях.
В Малта събирането и използването на дъждовни води е залегнало в законодателството.
Европейската комисия също оценява подобаващо ползите от устойчивото управление на дъждовните води и това е един от 12 показателя, които се прилагат за наградата Зелена европейска столица (Green capital award).
[1] ASSESSMENT OF ALTERNATIVE WATER SUPPLY OPTIONS, с автори Paul Campling (VITO), Leo De Nocker (VITO), Wim Schiettecatte (VITO), Ayis I. Iacovides (IACO), Thomas Dworak (Ecologic), Eleftheria Kampa (Ecologic), Manuel Álvarez Arenas (TAU), César Cuevas Pozo (TAU), Owen Le Mat (ACTeon), Verena Mattheiß (ACTeon), Fabienne Kervarec (ACTeon))
Наличие на валежи в България
Годишните валежи за периода 1901-2016, съгласно данни на Световната банка, са 614 mm. Това означава, че върху покрив с площ 100 m2 на година падат валежи с обем 61.4 m3 вода. За сравнение това са 170 l/d, което е достатъчно за осигуряване нуждите от вода на 1 човек. Това означава, че къща с покрив с площ 200 m2 може да задоволи нуждите на двучленно семейство.
Основен проблем обаче не е наличието на валежи, а тяхното разпределение по месеци. Противно на общественото мнение, в България през топлите месеци (т. нар. летни) има значителни количества валежи. На фиг1. са представени средни месечни валежи и температури за периода 1901-2016 г.(източник: https://climateknowledgeportal.worldbank.org/country/bulgaria).
[1] Евапотранспирацията отчита два процеса- загубите на вода от изпарение от земната повърхност и от растенията. Съотношението на двата процеса е променливо в началото на вегетативния период на растенията доминира изпарението от земята, докато при нарастване на листната маса на растенията повече вода се изпарява от тях. Евапотранспирацията зависи от климатични параметри като температура, време на слънцегреене, слънчева радиация, вятър и др.
[2]Референтната евапотранспирация се отнася за тревни площи при добре овлажнена почва
[3] Зависи и от режима на изваляване. При интензивни валежи (като бурите лятно време) по-голяма част от валежа образува повърхностен отток отколкото при валеж с малка интензивност и голяма продължителност, тъй като това позволява по-голяма част от водата да попие в почвата.
Наложеното мнение в обществото може да се обясни с режима на оттока в реките. През летните месеци е т.нар. маловодие и то погрешно се обвързва основно с валежите. Една от главните причини за намаления отток са високите стойности на евапотранспирацията [1]. На фиг. 1 са представени осреднени данни за референтна евапотранспирация (ЕТо) [2].
Както се вижда от графиката, през топлите месеци, евапотранспирацията е значително по-голяма от валежите и по тази причини малка част от падналите валежи подхранват реките [3]. По същата причина през късното лято се наблюдава изсъхване на тревните площи, които не се напояват, тъй като евапотранспирацията е много по-голяма от валежите и влажността на почвата намалява под необходимата за растенията.
Евапотранспирацията не засяга твърдите настилки, а покривите са точно такива. Падналата дъждовна вода от тях се оттича, като много малка част от нея се губи, което позволява значителни количества вода да бъдат събирани и използвани.
Приложение
Дъждовната вода се събира и изполва в много страни по света, а прилаганите системи са много разнообразни.
В някои азиатски страни дъждовната вода е основен източник на водоснабдяване в домакинствата, а системите са доста прости.
В САЩ в различните щати приложението също е различно. В Тексас дъждовната вода се използва и за питейно-битови цели.
В много страни от Европейския съюз ползите от събирането и използването на дъждовна вода са отдавна разпознати и оценени. По тази причина в някои западни страни събирането и използването на дъждовна вода е дори задължително (напр. Белгия). В основната част от тях дъждовните води се използват за промиване на тоалетни чинии, пране, миене на подове и поливане.
Системите за тяхното събиране и използване са усъвършенствани и изискват минимална поддръжка.
[1] Но е чисто субективно. Качествата на водата са подходящи за промиване на тоалетни.
[2] Биологичен филм има по камъните в реките. Той е съставен от микроорганизми, които пречистват водата.
Качества на дъждовната вода
Качествата на дъждовната вода зависят от повърхността, от която се събират. Събраната вода от покривите е с по-добри качества от събраната водата от площадката около сградата, тъй като по покрива има по-малко замърсители. Допълнително качествата на водата зависят и от вида на покрива. На практика всички масово използвани покривни покрития позволяват водата, събрана от тях, да се използва за промиване на тоалетни и поливане. Единствените, от които не се препоръчва да се използва водата за промиване на тоалетни чинии, са т. нар. зелени покриви и техните разновидности, защото водата придобива лека цветност, която притеснява някои потребители[1].
За да се осигури добро качество на събраната дъждовна вода, трябва да се спазват няколко правила. Уловената вода да се филтрира, за премахване на едрите примеси (листа, клони и др.). Вследствие от това в резервоара се допуска минимално количество примеси, които се отлагат на дъното. Там се образува биологичен филм[2], който допълнително пречиства водата. По тази причина не трябва да се допуска завихряне на водата в резервоара, за да може да се предпази образуваният биологичен филм. Друго важно условие, за наличието на биологичен филм е аерирането на водата, която постъпва в резервоара.
Изземането на събраната вода да се извършва близко до повърхността, където водата е с най-добри качества.
ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА СИСТЕМАТА
Успокоител на входящия поток
Постъпващата в резервоара вода трябва да се успокои, за да се предпази биологичния филм, който допълнително я пречиства.
Преливник
При наличие на излишна вода тя трябва да се отведе към канализацията. При този процес се промива и повърхността, върху която може да са изплували примеси.
Смукатели(и помпи)
Засмукването на вода от резервора става потопено под водната повърхност. По този начин се използва водата с най-добри качества.
Гарантиране на водоподаването
Друг важен аспект е гарантиране на водоподаването. Възможни са различни решения но едно от най-простите е поддържане на минимален воден слой близо до дъното на резервоара, чрез допълване от селищната водопроводна мрежа. Това се осигурява посредством поплавък с ход от едва 4 cm, като по този начин използването на питейна вода е минимално и само при изпразване на целия резервоар.