Влажност на почвата

Влажността на почвата е от особено значение за развитието на растенията. В зависимост от кореновата им система те могат да извличат вода от по-плитко (тревни насаждения) или от значителна дълбочина (дървета). В горните слоеве влажността на почвата много пряко се влияе от наличето на валежи, температура и др. и това налага изскуствено ѝ поддържане в оптимални граници. Това се постига чрез напояването (поливане).

Напояване.

Целта на напояване е да се поддържа необходимата влажност на почвата в зоната на кореновата система. Тази зона е както в план (около растението) така и в дълбочина (под повърхността). Поливането с големи дози вода води до преовлажняване на горния почвен слой и инфилтрирането на водата все по-надълбоко. Преминаването на водата под нивото на корените на практика я прави неизползваема за растението и се явява преразход. По тази причина определянето на точните дози и времеви интервали се развива интензивно с цел оптимална ифективност на поливната система. Такива системи включват елементи като влагомери, таймери, връзка с прогнозата за времето и др.. Когато се поливат растения като тревата, които са с плитка коренова система, за да остане водата в зоната на корените се извършват чести поливания с малки дози вода – веднъж или два пъти всеки ден.

Естествен баланс.

Когато разглеждаме даден терен (предназначен за озеленяване) влажността на почвата най-общо зависи от притокът (валежът) и разходът (евапотранспирацията).

През годините хората са се научили, че могат да оказват влияние върху естествените процеси по различни начини. Един от най-простите и използван от древността е моделиране на терена. Способите са разнообразни включвайки насочване на водата от голяма площ към определено по-малко място и по този начин изкуствено се увеличава притокът. Друг е оформяне на терена непосредствено около растенията, за да се насочи водата към корените им. Последните все още се използват в земеделието, например оформянето на бразди.

С времето техниките са се увеличили и подобрили, а в днешно време разплагаме със сложни водопреносни системи, които ни позволяват да прехвърляме вода от един сезон в друг (микро язовири) и дори от „влажни” към „сухи” години посреством големите язовири.

Къде е мястото на системите за събиране на дъждовна вода и как влияят върху естетствения баланс?

Под системи за събиране на дъжвовна вода се разбират малки системи, които обслужват една или няколко сгради. Ефектът, който оказват те е и в двете посоки – събират вода от по-голяма площ, за да обслужват по-малка и „пренасят” вода от един времеви период в друг, обикновено кратки, не повече от един месец в друг.

Нека разгледаме следната графика.

Валежът е наличната вода, а евапотранспирацията (ЕТо) е необходимата вода. Видно от графиката наличната вода не е достатъчна, което води до необходимостта от поливане.

Това е така защото в случая се разчита само на дъждовната вода, която директно попада върху съответната площ. Но при двор, в който има сграда, заемаща 50% от мястото, а останалите 50% са тревна площ, този баланс може да се промени чрез система за събиране на дъждовната вода от покрива.

Покривът е от твърда настилка, който не позволява на водата да инфилтрира в почвата. Честа практика е тази вода или да излива около сградата или да се отведе към канализацията.

Ако водата от покрива се остави да се излива около сградата това ще увеличи притокът два пъти, но недостатъкът е, че това се случва точно когато вали. На практика става така, че се полива по време на дъжд. Тревата отнема толкова вода, колкото и е необходимо, а излишната инфилтрира все по-дълбоко и става неизползваема за плитко разположените ѝ корени.

Прилагането на система за събиране на дъждовна вода позволява водата от покрива да се събере в резервоар и да се използва тогава когато е необходимо- било то след ден, два или седмица.

На долната графика ЕТо е представена с крива, а към валежът е добавена и събраната от покрива дъждовна вода.

Видно от графиката без месеците юли, август и септември има излишък на дъжводна вода. Част от излишната вода през останалите месеци може да се задържи и прехвърли към по – „сухите” месеци. В конкретния пример това са юли и август, тъй като през септември притокът и разходът са почти равни.

Горният пример дава най-обща представа за ефекта, който системата за събиране на дъждовни води може да окаже върху естествения баланс.

Подробно проучване в тази насока е направено за територията на гр. София, може да видите тук – https://uacg.bg/UserFiles/File/UACEG_Annual/2020/%D0%91%D1%80%D0%BE%D0%B9%201/16.pdf. В него са отчетени различен процент на застрояване и озеленяване и др. условия, които влияят върху необходимата и наличната вода при различна големина на имотите.

В изводите е посочено, че използването на системи за събиране на дъждовна вода при големи имоти с висока плътност на застрояване може да спести до 8 хил. лв/сезон, алтернативно на поливането с питейна вода.

Използвайки предпоставките и методиката в статията изготвихме номограми за някои от големите градове със средно месечни стойности на валежите за периода 1961 – 1990 г. по данни от НИМХ.